Основата под всяка подова настилка е също толкова важна, колкото и самата настилка.
Идеалният вариант е обектът да бъде приет със здрава, равна, суха и стабилна циментова замазка, но в практиката това рядко се случва.
В зависимост от състоянието на основата решенията са няколко:
1. Корекция на съществуваща замазка
Когато нивата са почти достатъчни, най-икономичният вариант е:
- частично изравняване („обиране на бабуни“)
- шлайфане
- заздравяване с грунд
- допълнителен разход на лепило
Предимството е, че не се натрупват допълнителни слоеве.
2. Саморазливна нивелираща замазка
При по-сериозни неравности се изпълнява саморазливна замазка до 10 мм, която изравнява основата. Ако основата не е равна, настилката следва неравностите, което води до:
- видими вълни
- нестабилност
- проблеми с мебели и фуги
3. Нова циментова замазка
Когато трябва да се повдигат нивата:
- Препоръчителна дебелина: до 30 мм без армировка
- Над 30 мм – задължително армиране с мрежа
Всеки 1 см замазка зрее около 20 дни. При по-голяма дебелина съхненето може да отнеме няколко месеца и вкарва допълнителна влага в помещението.
4. Сух под (суха подпаркетна конструкция)
Вариант 1 – OSB върху основа
- Лепене към почистена и грундирана основа
- Възможност за 1–3 слоя OSB
- Междинен пенополиетилен
- Препоръчително дюбелиране на първия слой
Вариант 2 – Скара с гредички
- Гредички 40/60 мм (сух чам / австрийски смърч)
- Нивелиране към основата
- Запълване с вата (за избягване на „китарен ефект“)
- OSB плоскости върху скарата
- При двойна скара може да се достигне височина до 200 мм
Вариант 3 – Система тип Knauf
- Нивелираща посипка
- Гипсофазерни плоскости
- Монтаж на настилката отгоре
Недостатък: плоскостите са свободно положени и е възможно минимално движение, което може да доведе до отваряне на фуги или движение в нута и перото.
